Имало някога един обущар. Той много работел, но все не постигал големи успехи. С времето той обеднял и му останала кожа само за един единствен чифт обувки. Скроил ги той, но докато ги приготви за шиене, станало много късно. Обущарят решил да продължи на сутринта и си легнал да спи.
Сутринта, той станал рано и се захванал за работа. Обърнал се към масата и що да види? Обувките лежели готови ушити. Учудил се обущаря. Взел обувките и внимателно ги огледал. Всеки шев бил завършен безупречно. Нямало нищо сбъркано.
В това време вратата на магазина се отворила и влязъл един мъж. Той толкова харесал обувките, че веднага ги купил и дори платил повече за тях от колкото обущарят му казал. С парите обущарят купил кожа за още два чифта обувки.
На следващата сутрин обущарят запретнал ръкави, за да ушие новите обувки, но те отново лежели безупречни на масата. Същото се случило и следващите дни. Обувките, които скроявал вечерта, на сутринта го чакали готови ушити. Не след дълго обущарят забравил бедността.
Една вечер малко преди Коледа, обущарят рекал на жена си:
– Някой ни помага през нощта. Тази вечер ще остана буден, за да видя какво се случва.
– Добре си решил – съгласила се жената.
Оставили лампата светната и се скрили двамата в един голям шкаф. Скоро часовникът забил. Било полунощ. От някъде се появили две голи джуджета. Те се отправили към масата и веднага се заловили за работа. Малките им ръчички сръчно започнали да коват, чукат и шият кожата. Те работили бързо и безупречно и спрели чак когато всички обувки били готови. После в миг изчезнали точно както се били появили.
На сутринта жената на обущаря рекла:
– Тези сръчни ръчички за нула време ни направиха богати. Трябва някак да им се отблагодарим. Сигурно им е студено да са така голички. Ще се хвана да им ушия ризки, панталони и елеци, а ти ще им направиш и обувки.
Речено – сторено. Вечерта вместо скроена кожа, на масата лежели дрешките, които обущаря и жена му били приготвили за джуджетата. Мъжът и жената отново се скрили и зачакали. Не след дълго се появили джуджетата. Както винаги те се отправили към масата. Като видели дрехите така се зарадвали, че веднага ги облекли и заподскачали щастливо наоколо. Подскачали и пеели:
“Я ни виж какви сме хубави и мили,
стига сме само обущета шили.”
След това затанцували, заподскачали по столовете и масите и си отишли. От този ден нататък повече не се появили при обущаря. А той продължил да работи сам и живял щастливо до края на дните си.
Четене с разбиране
Какъв беше проблемът на обущаря в началото на приказката?
а) Имаше много работа и не можеше да я свърши сам;
б) Беше много богат, но не знаеше какво да прави с парите си;
в) Беше беден и имаше само една последна кожена кройка за обувки;
г) Не можеше да намери клиенти за своите обувки.
Какво се случи с кожата, която обущарят остави на работната си маса?
а) Изчезна мистериозно;
б) Превърна се в злато;
в) Беше ушита в красив чифт обувки от незнайни помощници;
г) Беше разрязана от крадец.
Как реагира обущарят, когато видя готовите обувки на сутринта?
а) Уплаши се и ги скри;
б) Учуди се и ги продаде на добри пари;
в) Разкъса обувките, защото не му харесаха;
г) Подари обувките на бедните.
Как обущарят разбра кой му помага нощем?
а) Намери бележка от джуджетата;
б) Жена му предложи да се скрият и да наблюдават през нощта;
в) Следваше малки следи по пода;
г) Децата му му казаха, че са виждали джуджетата.
Как изглеждаха джуджетата, когато обущарят ги видя?
а) Бяха голи и много пъргави;
б) Носеха дълги, лъскави наметала;
в) Бяха облечени в малки червени дрешки;
г) Имаха крила и летяха из работилницата.
Какво реши да направи обущарят, за да се отблагодари на джуджетата?
а) Да им подари пари;
б) Да им ушие топли дрешки;
в) Да ги покани да живеят в дома му;
г) Да им сготви вкусна вечеря.
Как реагираха джуджетата, когато намериха новите си дрехи?
а) Разплакаха се от радост и веднага ги облякоха;
б) Засмяха се, облякоха дрешките и подскочиха весело, след което изчезнаха;
в) Отказаха ги и поискаха още обувки;
г) Оставиха дрехите и продължиха да работят.
Как се промени животът на обущаря след помощта на джуджетата?
а) Продължил да бъде беден;
б) Станал толкова богат, че спрял да работи;
в) Вече имал успешен бизнес и живеел добре;
г) Прекратил работата си и започнал да търси други джуджета.
Какво е основното послание на приказката?
а) Добротата и благодарността носят щастие;
б) Ако си беден, винаги ще останеш беден;
в) Вълшебните същества могат да решат всички наши проблеми;
г) Само богатите хора могат да успеят.
Как можем да опишем елфите в тази приказка? /повече от един верен отговор/
а) Щедри и трудолюбиви;
б) Егоистични и алчни;
в) Вълшебни и игриви;
г) Лоши и зли.
- Въпрос 1: в) Беше беден и имаше само една последна кожена кройка за обувки;
- Въпрос 2: в) Беше ушита в красив чифт обувки от незнайни помощници;
- Въпрос 3: б) Учуди се и ги продаде на добри пари;
- Въпрос 4: б) Жена му предложи да се скрият и да наблюдават през нощта;
- Въпрос 5: а) Бяха голи и много пъргави;
- Въпрос 6: б) Да им ушие топли дрешки;
- Въпрос 7: б) Засмяха се, облякоха дрешките и подскочиха весело, след което изчезнаха;
- Въпрос 8: в) Вече имал успешен бизнес и живеел добре;
- Въпрос 9: а) Добротата и благодарността носят щастие;
- Въпрос 10: а) Щедри и трудолюбиви; и в) Вълшебни и игриви.
0 Comments