Имало някога един обущар. Той много работел, но все не постигал големи успехи. С времето той обеднял и му останала кожа само за един единствен чифт обувки. Скроил ги той, но докато ги приготви за шиене, станало много късно. Обущарят решил да продължи на сутринта и си легнал да спи. Сутринта, той станал рано и се захванал за работа. Обърнал се към масата и що да види? Обувките лежели готови ушити. Учудил се обущаря. Взел обувките и внимателно ги огледал. Всеки шев бил завършен безупречно. Нямало нищо сбъркано. В това време вратата на магазина се отворила и влязъл един мъж. Той толкова харесал обувките, че веднага ги купил и дори платил повече за тях от колкото обущарят му казал. С парите обущарят купил кожа за още два чифта обувки. На следващата сутрин обущарят запретнал ръкави, за да ушие новите обувки, но те отново лежели безупречни на масата. Същото се случило и следващите дни. Обувките, които скроявал вечерта, на сутринта го чакали готови ушити. Не след дълго обущарят забравил бедността. Една вечер малко преди Коледа, обущарят рекал на жена си: – Някой ни помага през нощта. Тази вечер ще остана буден, за да видя какво се случва. – Добре си решил – съгласила се жената. Оставили лампата светната и се скрили двамата в един голям шкаф. Скоро часовникът забил. Било полунощ. От някъде се появили две голи джуджета. Те се отправили към масата и веднага се заловили за работа. Малките им ръчички сръчно започнали да коват, чукат и шият кожата. Те работили бързо и безупречно и спрели чак когато всички обувки били готови. После в миг изчезнали точно както се били появили. На сутринта жената на обущаря рекла: – Тези сръчни ръчички за нула време ни направиха богати. Трябва някак да им се отблагодарим. Сигурно им е студено да са така голички. Ще се хвана да им ушия ризки, панталони и елеци, а ти ще им направиш и обувки. Речено – сторено. Вечерта вместо скроена кожа, на масата лежели дрешките, които обущаря и жена му били приготвили за джуджетата. Мъжът и жената отново се скрили и зачакали. Не след дълго се появили джуджетата. Както винаги те се отправили към масата. Като видели дрехите така се зарадвали, че веднага ги облекли и заподскачали щастливо наоколо. Подскачали и пеели:

“Я ни виж какви сме хубави и мили,

стига сме само обущета шили.”

След това затанцували, заподскачали по столовете и масите и си отишли. От този ден нататък повече не се появили при обущаря. А той продължил да работи сам и живял щастливо до края на дните си.