Езерото, което връщало изгубените думи

В най-тихата част на гората в царството на принц Елиан, имало езеро, чиято повърхност била гладка като огледало. Хората го наричали „Езерото на Втория шанс“. В него се събирали всички думи, които хората са искали да кажат, но не са посмели – всяко „Обичам те“, всяко „Прости ми“ и всяко „Благодаря ти“, което е останало заклещено в гърлото поради гордост или страх.

Един ден принц Елиан завел Музата там. Тя видяла как от водата изплуват малки, светещи мехурчета. Когато някое мехурче се спукало, във въздуха се чувал нежен шепот.

– Тези думи чакат да бъдат освободени – казал Елиан. – Те тежат на душите на хората като камъни.

Музата протегнала ръка и докоснала едно мехурче. В този момент, някъде далеч в света на хората, един баща внезапно почувствал нужда да прегърне сина си и да му каже, че се гордее с него.

Къде се намирало вълшебното езеро?

а) В планината;

б) В най-тихата част на гората;

в) В града;

г) До морето;

Как хората наричали езерото?

а) Езерото на желанията;

б) Езерото на сънищата;

в) Езерото на Втория шанс;

г) Езерото на тайните;

Какво имало в езерото?

а) Риби и лодки;

б) Камъни и листа;

в) Неизказани думи;

г) Съкровища;

Как изглеждали думите в езерото?

а) Като птици;

б) Като светещи мехурчета;

в) Като звезди;

г) Като цветя;

Каква е поуката от приказката?

а) Да пазим тайните си;

б) Да не говорим с непознати;

в) Да казваме добрите думи навреме;

г) Да избягваме езерата;

Въпрос 1: б) В най-тихата част на гората;
Въпрос 2: в) Езерото на Втория шанс;
Въпрос 3: в) Неизказани думи;
Въпрос 4: б) Като светещи мехурчета;
Въпрос 5: в) Да казваме добрите думи навреме;

Поука

Поука за децата: Не оставяй добрите думи да потънат в езерото. Кажи ги сега, докато сърцето ти е топло. Всяко „обичам те“ е крило за някой друг.
Към родителите: Най-тежкият багаж, който носим, са неизказаните думи към близките ни. Не чакайте „подходящия момент“ – създайте го. Езерото връща думите, но само вие можете да ги превърнете в мост.