Коледното чудо

Наближаваше Коледа… Време беше градът да бъде завладян от Коледната магия, време беше за чудеса…
Но вместо това той беше тих и пуст. Да, имаше коледни светлини и украса, но хората бяха затворени и тъжни. Лицата им изглеждаха загрижени и сякаш никой не се радваше, че идва Коледа. Никой… освен Теди.

Той беше на 10 години и все още вярваше в магията на Коледа. Той вярваше и в приказките, които баба му, преди да стане звездичка на небето, му четеше и разказваше всяка вечер, преди да заспи. Вярваше в Дядо Коледа, в неговата шейна, теглена от елена Рудолф, която лети по света. Вярваше във веселия смях, в топлата усмивка, в грейналото лице, във веселите коледни звънчета. Теди вярваше във вълшебствата, в принцовете и принцесите, в магиите, във феите. И в това, че в света има много необикновени неща и че най-голямото вълшебство е Дядо Коледа.

Теди гледаше през прозореца и виждаше колко пуст е градът. Снежинките бавно падаха, осветени от лунната светлина, и сякаш танцуваха. Луната светеше ярко, виждаха се коледните светлини да блещукат навсякъде и въпреки всичко не се усещаше коледният дух.

В стаята на детето влезе майка му и каза, че е време за лягане. Дори и в нейните очи детето не виждаше да има радост, а тъга и загриженост, защото малката му сестричка беше тежко болна, а семейството му вече нямаше средства, за да продължат лечението. Теди си легна и заспа – време беше да отиде в Страната на сънищата. Но тази вечер беше различна. Тази нощ при него беше дошла Феята на чудесата. Да, тя беше една малка фея, която имаше хубави златни крила, носеше червена коледна шапка и червена рокличка и имаше малка вълшебна пръчица. Тя събуди Теди и му каза, че иска да го заведе на пътешествие и да му покаже Лапландия.

А в Лапландия живееха Дядо Коледа и Баба Коледа, елфите и всички малки и големи джуджета, които приготвяха подаръците за децата по света. Щом пристигнаха в Лапландия, първото нещо, което привлече вниманието на Теди, беше една необикновена елха. Това беше Бонбонената елха. Тя цялата беше покрита с най-различни бонбони и светеше много ярко. Феята на чудесата първо заведе детето в работилницата на джуджетата. Тя приличаше на голям снежен човек на няколко етажа, където се изработваха всякакви играчки. На Теди му хареса работилницата, защото всички джуджета се усмихваха и работеха задружно.
Феята на чудесата показа на Теди, че в Лапландия има специална библиотека с много книги. В тази библиотека работеха елфите на Дядо Коледа. Те записваха в книгите добрите и лошите постъпки на децата. Малечко беше главният елф, който работеше в библиотеката, и от него добрият старец научаваше всичко за всяко дете по света.
Следващото нещо, което детето видя, беше вълшебната шейна на Дядо Коледа и неговите елени. Всеки елен си имаше име: Дашер, Дансер, Прансер, Винсен, Комета, Кюпид, Донер, Блитцен и Рудолф. Те всичките носеха звънчета на врата. Феята на чудесата разказа на Теди, че има една легенда за елена Рудолф. Заради светещия си червен нос Рудолф бил изолиран и неприет от останалите елени. Една нощ той се разхождал, когато неочаквано срещнал Дядо Коледа, който имал нужда от помощ, за да намери комините на къщите. Така благодарение на светещия си нос еленът Рудолф станал водач на шейната на Дядо Коледа.

Малката Фея на чудесата обясни на детето защо го е довела тук и го отведе да се запознае с Дядо Коледа. Теди се вълнуваше много. Дядо Коледа му обясни, че хората от неговия град са тъжни и унили, защото са забравили да вярват в него и в Коледната магия. е ежедневните грижи и паричните проблеми са ги накарали да не вярват в чудесата и че все повече деца спират да вярват в него и в това, че той съществува. Очите на Теди грееха толкова ярко, когато гледаше Дядо Коледа, защото той носеше вярата за него в сърцето си.

Дядо Коледа и Теди отидоха до Бонбонената елха и добрият старец откъсна и даде няколко бонбона на детето. Той каза на Феята на чудесата да занесат тези бонбони на малката сестричка на детето и на още няколко деца от града колкото е възможно по-бързо. Феята и детето бързо отлетяха, за да изпълнят заръчаното от Дядо Коледа и разнесоха бонбоните на болните деца…

Когато Теди се събуди, усети, че сутринта не беше обикновена, тъжна и студена. Не – защото чудесата се бяха случили! Не само в дома на Теди, а в целия град. Болните дечица бяха оздравели и с родителите си бяха отишли в центъра на града, където се извисяваше огромна елха. Теди също беше отишъл там заедно с родителите си и малката си сестричка, защото тя вече беше здрава и той беше много доволен и радостен. За първи път от толкова време виждаше майка си и баща си да се усмихват и да са щастливи. В джобчето на детето имаше още един бонбон. То го закачи на украсената елха и си пожела хората да бъдат здрави и никога да не спират да вярват в чудесата. Всички от града се радваха и бяха опиянени от Коледното чудо. Да, по Коледа наистина стават чудеса!

Това е Коледа – време всеки да потърси в себе си искрата, да си спомни, че въпреки многото трудности и зло по света доброто съществува и не е скрито в бонбони – ние го носим в себе си. Време, в което да прегърнем близките си и да усетим колко ги обичаме. Време да се усмихнем на света. Време за чудеса.

Автор: Емилия Манасиева

 

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало