Е, Бобо, ти пак искаш приказка, и то дълга приказка. Но знаеш ли ти, че дълги приказки вече няма? Едно време имаше една дълга приказка. Най-дългата на света. Главата й беше в Цариград, а опашката — чак в Стамбул. И колко хубава беше тая приказка! Такива хубави приказки вече няма. Очите й светеха като безценни камъни, на главата си имаше златна корона. Тялото й беше дълго и гъвкаво като на змия. Тя имаше крила и можеше да лети нависоко и нашироко. Цялата беше покрита с разноцветни пера — златни, сребърни, бисерни, — които се преливаха като цветовете на дъгата и така светеха, че обръщаха нощта на ден. На всяко перце беше написана по една приказка. Опашката й беше една голяма и разкошна китка от пера, златни и сребърни, от всички цветове, каквито има и каквито няма на земята.
Децата много обичаха тая приказка, търсеха я да я видят, да й се порадват, носеха й подаръци и подлагаха лицата си да ги помилва.
Такава беше тая приказка, Бобо.
Но ние, писателите, дето пишем приказки за децата, постъпихме зле с нея. Нощно време, когато тая хубава приказка заспиваше, всеки от нас се приближаваше скришом до нея и с едни големи ножици режехме кой перце, кой две, кой три. Бързо-бързо приказката остана без пера, крилата й оголяха и тя престана вече да хвърчи, защото без крила не може да се хвърчи.
Тогава приказката, Бобо, стана тъжна, стана грозна, заплака и се скри в една пещера. Ала пещерата беше малка и опашката й остана отвън. Ние, писателите, Бобо, дето се мъчим да разправяме приказки на децата, като не можем да измислим нова и хубава приказка, намерихме скривалището на тая чудна приказка, за която ти разправям, и почнахме да скубем перца от опашката й, която висеше вън от пещерата. А пещерата беше почти недостъпна, Бобо, всред страшни скали и камънаци и затова мнозина от нас паднаха и си счупиха главите. И все на едно място им се счупваха главите — на темето, дето се намира малкият мозък.
Това бе отмъщението на приказката, която те оскубаха до перце.
И аз отскубнах едно перце от опашката на тая приказка. С голяма мъка сторих това, Бобо, но все пак успях, защото аз нали съм ловец, научен съм да се катеря по камънаците и по непристъпните места. Когато пораснеш, аз искам и ти да се научиш да се катериш през скали и камъни и да намираш и най-непристъпните пещери. Защото в такива пещери има скрито имане и ти може би ще го намериш и няма да си беден като татко си.
Продължете четенето
Четене с разбиране
Каква е основната тема на приказката?
а) Красиво птиче;
б) Магическа фея;
в) Дълга приказка;
г) Замък в планините.
Къде беше главата на приказката?
а) В пещера;
б) В Стамбул;
в) В гора;
г) В замък.
Какво можеше да прави приказката със своите крила?
а) Да плува в морето;
б) Да лети високо и далеч;
в) Да пее красиви песни;
г) Да разказва смешни истории.
Какво се случи с приказката, когато писателите започнаха да ѝ режат перата?
а) Стана по-силна;
б) Загуби крилата си и спря да лети;
в) Стана още по-красива;
г) Превърна се в дракон.
Как се почувства приказката след като писателите започнаха да я повреждат?
а) Щастлива;
б) Ядосана;
в) Тъжна;
г) Развълнувана.
Какво направиха писателите, когато намериха приказката да се крие в пещерата?
а) Донесоха ѝ подаръци;
б) Опитаха се да я утешат;
в) Изскубаха още пера от опашката ѝ;
г) Оставиха я на мира.
Какво се случи с писателите, които се опитаха да вземат пера от опашката на приказката?
а) Намериха съкровище;
б) Се нараниха и счупиха главите си;
в) Стана известни;
г) Получиха награда от приказката.
Какво иска разказвачът да научи Бобо, когато порасне?
а) Да пише приказки;
б) Да стане известен писател;
в) Да се катери по скали и да намира скрити съкровища;
г) Да пее като приказката.
Защо приказката е описана като „най-дългата в света“?
а) Защото е много стара;
б) Защото има много дълга история;
в) Защото свързва различни места;
г) Защото е най-известната приказка, написвана някога.
Какво казва разказвачът за външния вид на приказката, след като й бяха взети перата?
а) Стана по-красива;
б) Остана същата;
в) Стана тъжна и грозна;
г) Отново започна да лети.
- Въпрос 1: в) Дълга приказка;
- Въпрос 2: б) В Стамбул;
- Въпрос 3: б) Да лети високо и далеч;
- Въпрос 4: б) Загуби крилата си и спря да лети;
- Въпрос 5: в) Тъжна;
- Въпрос 6: в) Изскубаха още пера от опашката ѝ;
- Въпрос 7: б) Се нараниха и счупиха главите си;
- Въпрос 8: в) Да се катери по скали и да намира скрити съкровища;
- Въпрос 9: б) Защото има много дълга история;
- Въпрос 10: в) Стана тъжна и грозна.
0 Comments