В някое селце планинско,
там, в едно кътче градинско
една ряпа изпращяла —
с един морков си играла.
Отстрани пък зелки бели
гледали ги и се смели.
Но отнейде прелетял
заек бързи и не спрял,
а подскокнал отведнъж
къмто моркова и… дръж!
И побягнал към Балкана.
Всички чудят се що стана.
Срещнали го мишки мали
и уплашено викнали:
— Бягайте, че иде звер —
кървав, страшен кожодер,
хала съща през полето,
ушите му до небето
Села, градове обрал —
влачи моркови с чувал!
И вдигнала се тревога,
олелия дор до бога.
Наизскачали гадини
от съседните градини:
— Бре, що има? Бре, що стана?
— Тигър дошъл във бостана!…
— Тигър ли? — Видях го, ей!
— Не, това бе огнен змей!
— Не, това бе хала, хала,
там от облака паднала!
— Бягайте, лети насам,
вика: „Всички ще изям!“
Тъй нададе някой вик,
всички се изкриха в миг.
А наш Зайо тича, тича,
в къщи моркова завлича.
Там децата си събрал
и гощавка той им дал.
И туй страшно приключение
им разправил с увлечение.
0 Comments