Как се е появила луната на небето?

Аудио формат

Изпълнява Кам

Някога много, много отдавна Земята била цялата покрита с море. С времето водата започнала да се отдръпва и на места изплували острови. А там, между хълмовете, където водата не успяла да се оттегли, се образували лагуни.

Минало още време и по островите започнали да растат дървета, храсти и треви. Между тях започнали да се разхождат разни животни, които доскоро обитавали морето.

Появили се и хора, които се хранели с плодове и риба. Сред тях живяли две сестри – Кирамара и Накари, които се справяли много добре с лова и риболова.

Веднъж Накари хванала една много странна риба. Никой досега не бил виждал такава. Тя била кръгла, плоска и блестяла ярко. Чудели се как да я нарекат и избрали името Луна.

Отишли сестрите в гората да потърсят подправки, за да сготвят рибата вкусно. През това време рибата била оставена в тревата под едно огромно дърво с много, много клони.

Скоро сестрите се върнали с цяла кошница с най-различни корени, билки и треви. За жалост в тревата нямало и следа от рибата.

Сестрите търсили ли, търсили рибата Луна, но без успех. По едно време Кирамара я съзряла на клона на едно високо дърво. Тя скокнала на друго, а после и на трето, докато накрая се озовала в короната на най-високото дърво наоколо. Заизкачвала се нагоре и все по-нагоре, а накрая тя подскокнала право на небето.

Така, Луната заплувала по небосклона като голям светъл балон. Бавно и гордо тя се заизкачвала нагоре и блестяла все по-силно.

Пътят ѝ продължил много нощи наред.

В една топла вечер сестрите погледнали нагоре и видяли само половината от своята Луна. На следващата – само четвъртинка, а накрая напълно изчезнала.

– О, не! – възкликнали сестрите – Кой там в небето изяде нашата риба?!

Но бъркали. Луната всъщност била много специална вълшебница и пак се появила. Отначало видели само едно малко крайче, но след това тя ставала все по-голяма и по-голяма и отново се понесла по небето като голям светъл балон. И от този ден нататък това било вълшебството на рибата Луна, с което радвала сестрите всеки месец.

Автор: Австралийска народна приказка

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало