Някога, много, много отдавна таралежите съвсем не изглеждали така, както ги познаваме днес. Те били подобни на мишлета, но по-едри; като котета, но по-дребни; приличали на хамстери, но с по-дълга муцуна. Те били мекички, пухкави и гушливи, с големи, обли коремчета и гладка, къса козинка.
Ще се радваме да споделите:
Край морето, в голям замък живеел стар благородник, който нямал нито жена, нито деца — те били умрели. Имал
Едно време, и то било хубаво време, нито мое, нито твое, дори ничие, живели мъж и жена и имали
Имало едно време една жена. Веднъж тя изпекла пет банички. Когато ги извадила от фурната, те се оказали препечени
Хубава си, татковино, име сладко, земя рай, сърце младо и невинно за теб трепка, та играй.
Нашето небе е тъй дълбоко, нашите звезди са тъй големи и земята наша е безкрайна, а се сбира цялата в сърце ми!
Някога, ала много отдавна, в една далечна земя живеел свирел горски вълк. Веднъж той ожаднял и нагазил в близкото
Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината. В тоя студ и в тая
Имало някога едно малко сладко момиченце. Всеки го обиквал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му, която
Над смълчаните полета пеят медени звънчета. Писана шейна премина бялата пъртина.
0 Comments