Имало едно време едно високо, високо дърво с много дълги, виещи се клони и гъста корона с тъмнозелени листа. То растяло на един хълм, по средата на голяма гора, в която имало стотици други дървета. Нашето дърво обаче било сам-самичко на хълма. От върха му се виждало как гората продължава далече отвъд самия хоризонт.
Ще се радваме да споделите:
Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината. В тоя студ и в тая
Имало някога едно малко сладко момиченце. Всеки го обиквал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му, която
Над смълчаните полета пеят медени звънчета. Писана шейна премина бялата пъртина.
С червените ботушки потропва Дядо Мраз. Дечица - веселушки, шейната спрях пред вас!
Баба Зима пак размята белия кожух. Ний се стелим по земята леки като пух.
Баба Зима с Дядо мраз дойдоха вече,дойдоха при нас старци весели добри те радост носят за нас и игри.
Тиха нощ, Свята нощвсичко спи сал еднасвята двойка над своя син бди,над главица със руси коси.А навред тишина, а навред…
Тихо се сипе първия сняг галено щипе бузките пак, где е на двора стария пън, Снежко затрупа всичко навън.
В дъното на Голямата горa, почти където започва да се възвишава Пеещата планина, се издига едно старо, престаро дърво.
Живял някога край гората един беден дървар със своите две послушни дечица — Хензел и Гретел. Те си нямали
0 Comments