Чудили ли сте се какво се случва със зъбчетата, когато паднат? Дали Феята на Зъбките ги отнася? Или се изтъркалват и просто се скриват под килима? Или пък свраките ги отнасят, за да попълват колекцията си от безценни съкровища? Четете и ще разберете…
Елза била вече голямо момиче и умеела толкова много неща. Всеки ден тя тичала напред-назад и откривала нови и нови приключения. Един ден както си играела едното ѝ зъбче се заклатило и паднало с тихо тракане на пода. Объркана, тя приклекнала да го вземе, но тъкмо да го хване с малките си пръстчета и едно мишле се появило, грабнало го и избягало. Това се случило още няколко пъти, докато един ден, Елза се обърнала към татко си:
– Татко, чудя се какво ли прави мишлето с моите зъбчета? От всички деца ли взима зъбчета или само от мен? И какво ги прави после? – замислено казало момичето. – Дали пък не ги ползва, за да поправи или замести счупените зъби? Или пък има огромна дупка, която запълва с всичките събрани зъбчета?
– Не знам, дете, – отвърнал татко ѝ, – но лесно можеш да разбереш. Намери някоя миша дупка вкъщи, легни по корем и се вгледай през нея. Така може би ще видиш какво се случва.
Речено, сторено! Елза се втурнала да претърсва цялата къща и скоро открила малка дупка в стената на трапезарията, точно до високия скрин с чиниите на майка ѝ. Тя легнала както татко ѝ заръчал и залепила окото си за дупката на мишките.
И що да види?! Точно зад стената на нейната трапезария се простирал цял миши град. С високи и ниски сгради; с широки и тесни улици; с шарени или пък скучни сиви къщи… А по улиците, ах, по улиците тичали всякакви мишлета – и с къси и с дълги мустаци; спретнато сресани или пък рошаво къдрави; със зелени, сини и дори с червени очи! Толкова чудно и толкова цветно! Обитателите на мишия град били досущ като хората. Всяко мишле бързало на някъде – едно карало колело, докато друго бутало количка; трето пък изтичало надолу по улицата право в ръцете на четвърто… Толкова били интересни, че Елза се захласнала.
Изведнъж нечий глас я извадил от мислите ѝ:
– Внимавайте! Отдръпнете се! Днешната доставка пристига! – развикала се едната мишка с оранжев каскет на главата.
Жителите на мишия град се завтекли насам. Всеки искал да види новата стока. Мишките се наредили от двете страни на улицата и нетърпеливо зачакали. А по паветата запъплили десетки мишки всяка бутаща препълнена кола със… зъби, събирани от възглавниците и от домовете на хората. Зъбчетата били най-различни – и млечни и постоянни; и здрави и счупени; и бели и златни… Всяка мишка се спирала с количката си на площада и изсипвала товара на огромна купчина. Жителите започнали да се надвикват:
– Искам три малки издълбани зъба, за да си направя чашки за кафе, – казала една дребна мишка с кошница на ръката.
Друга, рошава мишка сърдито казала:
– Поръчах ви петстотин златни зъба! Къде са? Как ще завърша строежа на двореца си? Час по-скоро трябва да ми ги доставите!
Появила се и мама мишка с трите си мънички мишлета и купила три малки кътника за табуретки.
Елза била възхитена. “За това ли се ползват всички вече непотребни нам зъбчета?” В следващия миг тя чула един мишок с остра муцуна да пита:
– Дали няма да ви се намери голям кучешки зъб?
– Съжалявам, остана ни само един малък млечен, – отговорила продавачката.
Елза ахнала:
– Та това е моето зъбче! Познах си го! – извикала тя.
Но мишките не я чули. Дупката била твърде мъничка, за да мине звука през нея. След мъничко се приближил един млад мишок и рекъл:
– Ах, че чуден млечен зъб! Продава ли се? Тъкмо такъв ми трябва. Крехък, бял и чист е. Ще направя цели четири пръстена за моята годеница.
И доволен си тръгнал със зъбчето на Елза. Момичето много се учудило. Изправило се и облегнало гръб на стената.
– Да прави пръстени от моето зъбче? Каква любопитна идея!
Станала и продължила деня си, но не спирала да се чуди “Дали от моето зъбче ще стане изящен пръстен, достоен за годеница?”.
0 Comments