Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината. В тоя студ и в тая

Имало някога едно малко сладко момиченце. Всеки го обиквал от пръв поглед, но най-много го обичала баба му, която

Над смълчаните полета пеят медени звънчета. Писана шейна премина бялата пъртина.

С червените ботушки потропва Дядо Мраз. Дечица - веселушки, шейната спрях пред вас!

Баба Зима пак размята белия кожух. Ний се стелим по земята леки като пух.

Баба Зима с Дядо мраз дойдоха вече,дойдоха при нас старци весели добри те радост носят за нас и игри.

Тиха нощ, Свята нощвсичко спи сал еднасвята двойка над своя син бди,над главица със руси коси.А навред тишина, а навред…

Тихо се сипе първия сняг галено щипе бузките пак, где е на двора стария пън, Снежко затрупа всичко навън.

В дъното на Голямата горa, почти където започва да се възвишава Пеещата планина, се издига едно старо, престаро дърво.

Живял някога край гората един беден дървар със своите две послушни дечица — Хензел и Гретел. Те си нямали