Белчо и сянката

Имало едно време едно голямо стадо зебри, което живеело в едни далечни, далечни земи, където слънцето изгрявало много рано – още в 5 часа – и залязвало много, много късно. Точно заради това, а и защото рядко валяло в тези далечни земи, било изключително топло. Тревата често била поизсъхнала и приличала на слама.

Но нека се върнем на семейството зебри. А, семейство ли? Стадо имах предвид. Но пък голяма част от тях изглеждали  като семейство, а и всички били толкова задружни, че сякаш наистина били едно голямо раирано семейство.

Тази приказка е заключена. За да получите достъп, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало