О, тъй цветно е да си дете!
Животът ти е с розово небе.
Усмивката не слиза от лицето
и трепка ти неспирно сърчицето.
Всеки ден е ново приключение,
а белята е коварно изкушение.
О, тъй весело е да си дете!
Обичта в душата ти плете
безкрайни плетчици от смях
и доволно се носиш ти по тях.
Очите ти искрящи са като звезди,
но без тъжни, плачещи следи.
О, как искам да съм пак дете!
Баба, дядо – всеки да чете
весели и приказни истории,
изпълнени със простички теории.
Та да си спомнят покрай мен и те
накъде все гледат слънчогледите.
0 Comments