Градският часовник

В малките часове на деня, докато слънцето си почиваше и всичко живо още спеше, Сивчо отвори очи и се протегна.  Още сънен, той се сгуши под  топлите  завивки  и зарови муцуната си във възглавницата. Толкова му се искаше поне един ден в живота си да се наспи! Знаеше обаче, че всички разчитат на него… 

Тази приказка е заключена. За да получите достъп, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало