Градският часовник

В малките часове на деня, докато слънцето си почиваше и всичко живо още спеше, Сивчо отвори очи и се протегна.  Още сънен, той се сгуши под  топлите  завивки  и зарови муцуната си във възглавницата. Толкова му се искаше поне един ден в живота си да се наспи! Знаеше обаче, че всички разчитат на него… 

Тази приказка е заключена. За да получите достъп, моля влезте в профила си или се регистрирайте.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още приказки

Капчицата

В дъното на Голямата горa, почти където започва да се възвишава Пеещата планина, се издига едно старо, престаро дърво.