В малките часове на деня, докато слънцето си почиваше и всичко живо още спеше, Сивчо отвори очи и се протегна. Още сънен, той се сгуши под топлите завивки и зарови муцуната си във възглавницата. Толкова му се искаше поне един ден в живота си да се наспи! Знаеше обаче, че всички разчитат на него…
Малката кибритопродавачка
Беше люта зима, валеше сняг, настъпваше тъмна вечер — последната вечер на годината. В тоя студ и в тая
0 Comments