Под ореха

Малката Лина много обичаше да си играе под сянката на големия орех в двора на бялата къщурка с трите липи. Майка й казваше, че като бебе я е оставяла под дървото и Лина е стояла тихо и спокойно, загледана в шумящите листа на огромното дърво.

Друг път пък, когато вече е можела да седи, хванала в ръце орехов лист, с часове му е говорела на нейния си бебешки език…

Днес Лина е едно пораснало момиче, през септември стана на цели седем и започна първи клас. Но все още любимото й място в двора е под ореха.

И в днешния съботен ден, когато есента бе вече пълновластна господарка на природата и листата падаха – тежки, жълти, сякаш нарисувани от умел художник, а земята беше пъстър килим, Лина отиде под дървото. Листата шумяха под крачетата й. Огледа се, защото й се стори, че близо до ствола на ореха едно листо се повдигна и сякаш някой изпъшка…

– Какво е това?  – попита сама себе си Лина и повдигна въпросното листо.

   О, каква гледка само!!!

Лина беше развълнувана! Не очакваше да види това под листото! Малко мравче с червени ботуши и зелена каска на главата се опитваше да повдигне един орех, издълбан от някоя птица, но с останки на ядка вътре. Орехът не беше голям, но мравчето беше много дребно и всеки път изпускаше ореха и се тюхкаше тихичко…

– Здравей! Искаш ли да ти помогна? – попита го Лина.

Мравчето се стресна, но бързо се окопити и отговори припряно:

– И как ще ми помогнеш? Като стъпиш върху мен ли? – личеше му, че е ядосано, вероятно от неуспешните си опити…

– Както искаш – отвърна момичето. – Исках да помогна…

– Е, добре де, извинявай, не исках да те обидя  – рече Мравчето.  – Аз съм Янко, от мравуняка на мама Незабравка, а ти как се казваш? – попита я то.

– Лина съм аз, приятно ми е да се запознаем – отговори.

– Лина, мама Мравка днес обяви в нашия мравуняк, че храната в зимника ни не е достатъчна и всеки един от нас ще трябва да се включи в набавянето на допълнителни запаси. Ето, аз намерих този орех с дупка, лесно ще се стигне до ядките! – гордо каза Янко. – Но не успявам да го вдигна… Ще ми помогнеш ли да го занеса под черешата, където ни е мравунякът?

– С най-голямо удоволствие! Даже виж, имам парче бисквита в джоба си, мама е направила много, мога да ти я дам… Дали ще приемеш моята помощ за увеличаване на запасите ви за зимата? – попита Лина.

– Щом не е последната ти бисквитка, да, благодаря – отвърна Янко. – И хайде, нека да тръгнем, че скоро ще стане обяд и в мравуняка всеки трябва да се отчете за свършената работа. След това ще хапнем, но всеки трябва да си е заслужил храната…

– Да, който не работи, не трябва да яде! – каза момичето.

– Така казва и мама Мравка – рече Янко.

Тръгнаха. Лина носеше ореха, който Янко беше намерил, а той вървеше напред и показваше пътя.

Стигнаха. Под купчинка листа беше скрит мравунякът на мама Незабравка. Лина се учуди, не беше го забелязала, а редовно обикаляше градината. Няколко мравки се прибираха, една носеше зрънце, друга троха хляб, трета сламка… Зимнината е важна за тях – когато земята бъде скована от студ и мраз, в топлия мравуняк трябва да има храна за цялата зима.

Мравчо се обърна към Лина и благодари:

– Много ти благодаря за помощта! Може ли да бъдем приятели и напролет, когато природата се събуди, слънцето заблести и затопли света, да се срещнем? Отново там, под ореха?

– Разбира се, ще очаквам новата ни среща! -щастливо изчурулика Лина. – Но сега ти няма да можеш да прибереш сам бисквитката и ореха…

– Не се безпокой – рече Янко и тъничко изсвири с уста.

Веднага дотичаха няколко мравчици, вероятно негови братчета, и се протекоха на помощ.

Лина ги наблюдаваше внимателно, мълчалива и неподвижна, да не ги притеснява. Скоро и орехът, и бисквитката изчезнаха… Бяха прибрани в зимника.

Тъкмо Лина щеше да си тръгне, и Янко се показа пред нея, помаха й с ръка и каза:

– Доскоро виждане, приятелко, желая ти топла зима и напролет, когато лястовиците се върнат от юг, ще те чакам под ореха! – помаха и се прибра.

– Доскоро, приятелче, благодаря ти! – развълнувано рече момичето и понечи да тръгне към бялата си къщичка, когато чу гласа на майка си:

– Лина, Лина! Къде си? Ела да ми помогнеш да прибера бурканите със зимнина в мазето!

Лина се затича към майка си.

– Тук съм, мамо, идвам!

Помогна на майка си за прибирането на зимнината, както малкото мравче помагаше на мама мравка Незабравка.

– Щастлива зима, дребосъчета! – сякаш каза орехът и разтърси клони от порива на есенния вятър. Няколко листа паднаха на земята и добавиха нов цвят към килима й. 

Лина се усмихна. Да, ще очаква новото си приятелче с нетърпение, както ще очаква пролетта отново там, под любимото дърво, под ореха…

Автор: Людмила Данова

 

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало