Слонски крила


Имало едно време едно слонче. Едно млечно сиво слонче на тъмносиви петна, с големи уши и къса опашка. Всъщност опашката му не била чак толкова къса, а мааалко по-къса от тези на слончетата около него. То се казвало Цопльо и било на пръв поглед едно обикновено слонско дете, което обичало да се овъргалва в калта и отказвало да се изкъпе.

Цопльо бил най-малкият в семейството и имал няколко години разлика с по-големия си брат. Именно затова на нито един от двамата не му  било интересно да си играе с другия.

Цопльо прекарвал почти цялото си време с най-добрия си приятел Тиу.  На слонски език „Тиу“ означавало „синигер“, което било много любопитно, понеже самият Тиу всъщност бил синигер. При това той бил една много красива птица. Перата на гърба му го отличавали от себеподобните му, защото преливали плавно от зелено, досущ като цвета на росната трева през пролетта, към наситено синьо, точно като цвета на небето след буря.

Целия ден Цопльо и Тиу прекарвали заедно. Те играли, обсъждали, мечтали и откривали света. Имали много общи интереси, въпреки че били точно толкова различни, колкото въобще биха  могли да бъдат.

Мечтите и на двамата обаче си приличали доста. Цопльо искал да  е като Тиу, а Тиу – да е като  Цопльо. И по-точно, Тиу много искал да си има хобот, а пък Цопльо искал да лети.

Един ден, както си говорили, стигнали до извода, че Цопльо, като истински хоботен експерт, най-добре ще може да помогне на Тиу да се сдобие с хобот. А тъй като Тиу отдавна усвоил тайната на летенето, той би могъл доста бързо и лесно да научи и Цопльо.

Разбрали се всеки да разработи план за своята задача и на следващия ден  да се срещнат, за да  действат заедно по сбъдването на мечтите си.

На другия ден сърцата и на двамата били преизпълнени с надежда и почти веднага започнали работа. Цопльо завързал една куха пръчка към клюна на Тиу, но, тъй като била много широка, тя закривала очите му. А понеже била твърде дълга и тежка, когато Цопльо я пуснал, Тиу тръгнал да пада от клона, на който стоял. Секунди преди да тупне на земята, успял да се отскубне от „хобота“ и да литне обратно нагоре.

Цопльо, от своя страна, с две завързани за гърба листа просто пристъпил две крачки напред.

През следващите дни двамата изпробвали още от идеите си, но и те не довели до успех. Нито един от тях не се почувствал по-близо до осъществяването на мечтата си, а  напротив – тя им се струвала по-далечна от всякога.

И ето че идеите им се изчерпали. Дошъл денят, в който щели да изпробват последните си такива.

Цопльо се сдобил с нови крила, направени от тревички и листенца и  слепени с кал, а хоботът на Тиу бил сламка, която му пасвала идеално. Цопльо я издирвал няколко дни, докато най-накрая я открил.

С новите си криле слончето се качило на едно хълмче и понечило да скочи, но уви, калта вече била изсъхнала, крилете станали крехки и се разпаднали на парчета. Тъжен, Цопльо се върнал при Тиу, който в това време се опитвал да пие  вода с новия си хобот.

– Е, Тиу, успя ли? – попитало слончето.

– Мммммм… – измънкало синигерчето.

– Не разбирам какво ми казваш.

– Ммммм…

– Махни хобота и ми кажи, моля те.

– Ммммм…

Цопльо нервно хванал края на сламката и го издърпал от клюна на синигера.

– Ох, благодаря ти! Не можех да си отворя клюна с това нещо.

Двамата застанали един до друг и се загледали в далечината.

– Е, явно няма да летя – казал слонът.

– А аз няма да си имам хобот

Помълчали известно време, след което Цопльо казал:

– Всъщност аз съм си доста висок, а и мога да се кача на ей онзи хълм. Сигурен съм, че оттам ще се вижда цялата долина.

– Сега като се замисля,  това да имам хобот, не  беше най-добрата идея. Не можех да си ползвам клюна, а и ми беше много трудно да пазя равновесие. Да съм синигер, е напълно достатъчно за мен – отвърнал Тиу.

Двамата приятели отново замълчали за миг, след което  преизпълнени с вълнение  започнали да обсъждат следващите си идеи. 

Поуки

 Чудесно е да имаш мечти, но е важно и да имаш с кого да вървиш по пътя към постигането им. Някой, който да те подкрепя, да отваря очите ти към различната гледна точка и да те мотивира да продължаваш напред.

   Мечтите те събуждат от съня. Онези, големите мечти те зареждат за дълго и не ти позволяват да заспиш.

Хубаво е да мечтаеш. Прекрасно е да си поставяш амбициозни цели. Мъдро е да осъзнаеш навреме и да признаеш пред самия себе си, че дадена цел е непостижима за теб, дори и само към този момент.

  Мечтите не трябва да те карат да променяш същността си, а да ти помагат да растеш.

Където и да се намираш в живота си, в сърцето ти винаги трябва да има поне една мечта!

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още приказки

Капчицата

В дъното на Голямата горa, почти където започва да се възвишава Пеещата планина, се издига едно старо, престаро дърво.