Я виж, Белославке, това са снежинки,
те идат от бели далечни полета,
валят от небето – въздушни прашинки,
и лекичко падат и щипят нослето.
Какво са снежинките? Капчици палави,
които по танците тъй се запалили
и искали много да стигнат небето
и да там да играят на звездите в балета.
Помолили слънцето – то ги издигнало,
небето тъй лекичко капките стигнали.
Там вятърът северен ги завъртял,
облякъл им роклички на балеринки,
научил ги как да танцуват на бал
и ги превърнал в леки снежинки.
И ето сега те валят от небето –
блестящи танцьорки, звезди причудливи,
полягат по къщи, поля и пътеки
и зимата правят безумно красива.
С дебели завивки покриват земята
и слягат се бавничко в бяла пътека,
а ние със тебе ще грабнем шейната
и с нея ще литнем – далеко, далеко!
0 Comments