Зимата дойде в гората,
оголяха дървесата.
Вътре в своята хралупа
зайко морковчета хрупа
и си мисли: „Тази зима
сняг дълбок дали ще има?
Ще оставя ли следи,
Вълчо да ме проследи
и настигне ли ме – ай! –
чака ме фатален край!
Може още и ловец –
във стрелбата суперспец,
по следите снежнобели
точно мене да уцели!
Лисата червенокоса
нещо да ми се ядоса
и без жал да ми изгризка
топлата ми сива ризка!”
– Зайко, мили, запиши:
Свий си дългите уши!
Който мине тук по път,
все ги вижда, че стърчат!
И не бягай надалече
сняг когато падне вече!
– Ох, детенце, хич не знам.
Ами тук какво ще ям?
– Ще дотичам във леса,
морков ще ти донеса,
шепа зелеви листа –
и така ще те спася!
0 Comments