Зайо в гората

Зимата дойде в гората,

оголяха дървесата.

Вътре в своята хралупа

зайко морковчета хрупа

и си мисли: „Тази зима

сняг дълбок дали ще има?

Ще оставя ли следи,

Вълчо да ме проследи

и настигне ли ме – ай! –

чака ме фатален край!

Може още и ловец –

във стрелбата суперспец,

по следите снежнобели

точно мене да уцели!

Лисата червенокоса

нещо да ми се ядоса

и без жал да ми изгризка

топлата ми сива ризка!”

– Зайко, мили, запиши:

Свий си дългите уши!

Който мине тук по път,

все ги вижда, че стърчат!

И не бягай надалече

сняг когато падне вече!

– Ох, детенце, хич не знам.

Ами тук какво ще ям?

– Ще дотичам във леса,

морков ще ти донеса,

шепа зелеви листа –

и така ще те спася!

 

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало