Здравей!

Как се казваш? Аз си нямам име. А може и да имам, но все още не знам какво е. 

Ти какво си? Момче? Или пък момиче? Аз не знам какво съм. Мога да бъда много различни неща. Това го повтаря баща ми от мига, в който се появих. Той постоянно ми говори и ми обяснява, че мога да бъда всичко онова, което въображението ми позволява да бъда, а дори и отвъд него.

Ти какво искаш да бъдеш? За какво мечтаеш? Да бъдеш слънце или пък звезда? Или нещо по-различно? Пожарникар, танцьор, лекар или пък цветар? Аз не съм сигурна какво ще стана, но знам за какво бленувам. Искам да помагам и да нося радост. Обожавам децата и това да виждам усмивките им, а да чувам смеха им, е най-любимото ми нещо! Един ден разказах това на татко. Ех, приятелю, да знаеш той как се зарадва! Лицето му грейна и той ми отвърна, че ще ми помогне да постигна това, за което мечтая. Можеш ли да повярваш какво още ми каза? Че е най-гордият татко на света!

Здравей, приятелю,

Извинявай, че не писах по-рано. 

През последните седмици работихме с татко по мечтата ми. Сгъвахме, огъвахме, разяхме и лепихме – беше толкова забавно! От сутрин до вечер бяхме заедно и заспивах преизпълнена с надежда и щастие. Иска ми се да можеше да го видиш и ти. Постигнахме много и татко вярва, че скоро ще съм готова.

Здравей отново,

Готова съм. Татко смята така, а и аз съм сигурна в себе си. Готова съм да се изправя пред света и живота. Утре сутрин тръгвам, така че не мога да пиша дълго. 

Здравей, приятелю,

Преди няколко дни пристигнах и татко ми помогна да се настаня в новия си дом. Имам няколко съквартиранти, с които се спогаждаме. Когато татко тръгваше, ми заръча да продължавам да се стремя към това да чувам детския смях и да виждам детските усмивки. 

Приятелю, татко ми даде име.

Аз се казвам Люлка. Изключително ми е приятно да се запознаем.

Здравей, приятелю,

Днес беше един прекрасен ден и просто нямаше как да не го споделя с теб. Едно момиченце поиска да го люлея и аз с удоволствие приех поканата му. То беше още съвсем мъничко – едва на годинка, та не знаеше как. Но това не беше проблем, защото аз знаех как да застана, за да може вятърът да ми помогне с тази тъй забавна задача. Детенцето обаче се обърка и се стресна, така че включихме и майка му в играта. Когато аз се приближавах към нея, тя също идваше към мен и уж щеше да „изяде“ детето. А то, приятелю, се заливаше от смях, грееше и излъчваше едно такова съвършено щастие. 

Какво повече да ти кажа?! Щастлива съм.

Здравей,

Пак мина доста време от последното ми писмо. Случиха се някои неща, за които ми е трудно да говоря, но ще се опитам.

Напоследък домът ни е посещаван от по-големи хора, нетипични за нашето обкръжение. Те често се катерят там, където не трябва, рисуват където им падне и цапат навсякъде. Още по-тъжно е, че ме карат да ги люлея, докато са стъпили върху мен. Боли.

Не знам как да се справим. Все по-малко деца ни посещават заради другите гости. Не ги виня, но ми е самотно.

Здравей,

Едната ми пръчка липсва. Е, не точно липсва, знам къде е – у един от големите хора. Сещаш се – онези, които не пасват тук; същите, които прогонват мечтата ми.

Сега ще спя. Тъжно ми е.

Здравей, приятелю,

Днес се случи нещо неочаквано. Един от по-големите гости дойде. Не мисля, че точно този съм го виждала преди. Но не това е неочакваното…

Приятелю, та той беше намерил пръчката ми! След него дойдоха още хора и поправиха всичко.

Вече нямам дупка, през която да пропадне дупето на някое дете. 

Вече няма неприятни рисунки.

Вече няма лоши миризми.

Вече всичко е на мястото си.

Здравей, приятелю,

Дните продължават постарому. 

Всеки ден е по-хубав от предишния! У дома е изпълнено с доволна глъч, а по лицата на всички греят усмивки. 

Едно дете дойде с татко си и беше тъжно. Каза, че не може да намери мечето си, но успяхме да го развеселим. Баща му го люля силно, а аз го гушках, за да се чувства сигурно и спокойно.

Здравей, приятелю,

Минаха няколко години. Съжалявам, че не писах. Не съм те забравила. 

Днес татко дойде при мен. Поговорихме си. Каза, че много се гордее с мен и с милионите усмивки, за които съм допринесла.Обясни ми, че е време да се прибера у дома и да продължа към някоя нова мечта. Съгласна съм. 

Приятелю, все още не знам каква ще е тя, но ще го измисля. А дотогава ти казвам „До скоро!“. 

Благодаря ти за усмивките!

Твоя вечна приятелка,

Люлка