Жадната жабка

В далечния край на езеро Жабчово, там, където то ставаше толкова тясно, че с една ей толкова широка крачка би могъл да го прескочиш, се намираше домът на семейство Жабчови. Те живееха там от поколения насам и точно заради това езерото беше именувано на тях.

– Ето мееее! – се чу отвисоко и едно жабче прехвърча от другата страна на езерото.

– Сега е мой ред. Дишай дълбоко. Този път ще успееш – си каза  второто жабче, което все още стоеше на брега на езерото.

То беше тъмнозелено, с няколко жълти точки на лявото краче. Казваше се Луси и беше най-дребното от всички.

Луси беше тиха и спокойна жабка и често останалите ѝ се присмиваха. Обикновено шегите бяха заради размера ѝ, който според тях беше крайно нетипичен. А и заради жълтите ѝ точици. Луси преглъщаше сълзите си, но малкото ѝ сърчице натежаваше. С всяка шега малката жабка ставаше все по-свита и тъжна.

Един ден, докато голямата ѝ сестра Жани я успокояваше след поредната шега, реши да ѝ сподели една тайна:

– Знаеш ли, Луси, когато ти се роди, много ме беше страх да скачам между листата на водните лилии. Когато останалите се надпреварваха, аз се опитвах да участвам по мой си начин – скачайки по камъните близо до брега. За жалост, докато стигнех до края, всички вече се бяха втурнали наобратно.

– Но аз съм те виждала да скачаш между лилиите много пъти.

– Така е. И сега ще ти издам моята тайна. Открих, че росните капки по листата на растенията наоколо са вълшебни.

– Така ли?

– Да! И още как! Почти веднага след като изпих първата росна капка, разбрах, че мога да участвам в игрите наравно с останалите.

– Оооо! Ти си пила вода! Това е ужасно! Та тя няма вкус на нищо!

– Напротив! Има! Опитай и ще разбереш сама.

На следващия ден Луси намери най-бистрата и блестяща капчица роса и я изпи. Завъртя очи и въздъхна тежко. След това приклекна ниско и скочи напред. Изправи се и погледна назад. Разтърка очите си и видя, че се е преместила не просто с една или две крачки, а с цели пет. Не можеше да повярва! Изпи още няколко капки и опита отново – вече крачките бяха седем. Луси заподскача бодро наоколо, изпълнена с щастие.

Вече беше сигурна, че може да скочи до другия край на Жабчовото езеро и да участва в игрите.

Луси разбра, че водата ѝ носеше не само сили, а и смелост да прескача всяко едно езеро – било то малко, или голямо.

Поуки

 

Жабка

Дори и най-обикновените на пръв поглед неща крият в себе си вълшебство.

Жабка

Всеки някога е бил малък, а страховете му – много по-големи от него. Важното е да намериш сили и смелост да ги преодолееш.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало