Родителската среща

Скача жаба – скок – подскок
бързо в бистрия поток.
А след нея в индианска нишка
нареди се майка мишка,
после заек, много строг,
и далечен чичо смок.
Всички те са се запътили
към училището, гдето учили
са те самите, а пък днес –
всичките деца от този лес.
Гордо Бухалът си ги посреща –
днес ще е родителската среща.

Важните въпроси те обсъждат,
лошите постъпки пък осъждат.
– Мойто зайче как се справя?
Татко заек си припява.
– А мишлетата четат ли?
Майка им се позачуди.
Бухалът се там изправи
и сериозен поглед им отправи.
– Слушайте ме, братя мои скъпи,
важен тук въпрос ще се застъпи.
Вчера някое от децата
шмугна се и върза ми краката,
та като се аз изправих,
спънах се и се ударих.
Поведението им е лошо –
особено на зайко Гошо.

Вчера той задача сбърка,
а пък после на чина си взе да хърка.
Не внимава никак в час,
а одеве отговора имаше от раз!
Какво се случва със момчето?
Ще се провали детето.
Една мисъл татко заек мъчи:
– Какво ли ще се случи?
Шумно всички дискутират,
някои си и опонират.
Кой какво влияние оказва?
Бухал нищичко не ще да казва.
След известно стълкновение
се стигна и до мъдрото решение –
преди децата те да съдят,
с Гошо всичко да обсъдят.

Привикан беше той веднага,
И ето на – изправи се. Смелчага!
Разпитват го надълго и широко,
подпитват го от ниско и високо
какво се случва с него и със всички –
със змийчета и сърнички,
с мечета, зайчета и птички,
че дори и с дивите лисички.

Чакат и потропват с крак.
Бухалът пък за капак
продължава да ги гледа строго –
зайко Гошо се изплаши много.
– Вижте, скъпи ми родители,
истината е, че видите ли,
ние изненада ви гласим.
Тук всички ще се съгласим,
че не е всичко толкоз черно,
а е всъщност тъй вълшебно!
Нека ви разкажа аз накратко…
Преди месец с моя батко
написахме редица песни –
някои трудни, други лесни.
И говорихме със всички –
животинки, песнопойни птички –
кой какво ще може да подготви,
кой какви напитки ще приготви,
за да може след нашия концерт
всеки от вълнение да е обзет!
И така се срещат всеки ден
с батко ми или пък със мен,
за да може всяка песен до една
да звучи като сбъдната мечта.

Тутакси родителите си отдъхват,
някои даже се усмихват,
а пък бухалът се пак захвана
надълго да им обяснява
за оплетените си крака
и голямата беля.
А след седмица и малко
под егидата на батко зайко
грандиозното им представление
изпълни всички със вълнение!
И до днес гората – вече три лета –
се изпълва все със песента
на зайко Гошко и дружина.
Останаха едва малцина
недоволни и сърдити
за белите тайни, скрити.

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало