Тотко и трите изпитания – Глава 2

НЯКОЙ, КОЙТО НЕ Е В СПИСЪКА С ГОСТИТЕ

Всичко в живота на хлапето вървяло по обичайния план и установен ритъм, докато в едно привидно спокойно утро слязъл на закуска с Бърки. Стомахът му бил свит на топка, но не от глад, а от приятно вълнение, защото имал рожден ден и очаквал да празнува. Майка му била поканила всички негови братовчеди, съученици и приятели. Мисълта за скорошната им среща още повече засилвала нетърпението му тържеството да започне час по-скоро. Но първо трябвало да закуси. 

Задачата се оказала трудна, но се насилил и хапка по хапка изял всичко. През цялото време Бърки обикалял превъзбудено покрай него, в очакване да излязат навън. Щом се справил и с последната трошица в чинията си, двамата се втурнали към двора. 

Майка му, която все още се суетяла из къщата и довършвала последните детайли по украсата за тържеството, дори не разбрала кога са се измъкнали. Предстоял им ден, който щял да бъде изпълнен с много неочаквани обрати

Тотко вижда Фрида

Още с излизането си на двора, двамата приятели се стъписали, щом видели, че някой бавно се промъква под сянката на едно от дърветата. Слънцето заслепявало очите на момчето и колкото и да се стараел да види кой се крие под клоните, не успявал. Едновременно развълнуван и разтревожен от присъствието на непознатия, имитирайки  гласа на баща си, за да си придаде вид на по-голям, се провикнал:

       ̶   Кой е там?  ̶  добре знаел списъка с гостите, които били поканени от майка му, и в него категорично нямало човек по-висок от метър и двайсет. Не получил отговор на въпроса си.

Хлапето и Бърки се вгледали по-внимателно във фигурата. Изумителното било, че всъщност насреща им стояла жена. Очевидно била влязла без разрешение в градината им. Те се зачудили какво ли иска от тях и защо точно днес? Дали иска парче от тортата или цели да развали празненството? Продължавала да стои мълчаливо до ствола и изчаквала те да се доближат до нея. Когато сянката на дървото покрила и тях, разпознали старата вещица, която от дълги години се навъртала около техния покрив. Наричали я Фрида. 

Често я чували вечер как излита или каца с метлата си, но досега не била създавала неприятности нито на тях, нито на съседите им. В началото, когато започнали да дочуват странния шум, мислели, че е от мишките, които трополели на тавана по тъмно. Неведнъж семейството се обръщало за помощ към аптекаря, който им приготвял отрова срещу вредители, но и това не помогнало. 

Тя била дребна, суха и сбръчкана женица, вече не притежавала всичките си зъби и никак, ама никак не обичала да се смее. В редките случаи, в които се усмихвала, изглеждала по-скоро зловеща, отколкото забавна. Малката ѝ, прегърбена фигура винаги се подпирала на старата метла. Въпреки че била овехтяла, тя била безценна за нея. Без нейна помощ било невъзможно да изпълнява вещерските си задължения. 

Вещицата Фрида с черна островърха шапка

Тотко разбрал за съществуването ѝ, когато една вечер се събудил посреднощ. Погледнал от леглото си през прозореца, за да потърси луната в небето. Но там имало нещо съвсем различно – то било твърде голямо, за да е птица или прилеп и не му напомняло за нищо познато. Приближил се до стъклото и я видял да отлита нанякъде, яхнала метлата си. Сърчицето му лудо затуптяло. Завил се презглава, сгушил се до кучето си и цяла нощ не мигнал от страх. Когато споделил с родителите си, те не му повярвали, защото знаели колко е богато въображението му. Решили, че и този път си фантазира. Той свикнал да живее с мисълта за нея, но въпреки това винаги имал едно наум и всеки път преди да заспи не пропускал да се увери, че всички врати са добре заключени.

Глава 3

Пъкленият план на една 150 годишна старица

Напрежението в двора растяло. Фрида стояла все така безмълвна пред тях, облечена в любимата си гарвановочерна рокля със златни кантове, които блестели, отразявайки яркото слънце…

Автор: Тина Маркова

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало