Величественото животно започнало да ги души с неприкрито раздразнение, като при всяко издишване ги помествало с половин метър назад, а при вдишването си, ги връщало обратно на местата им. Олюлявайки се, те се опитвали да изглеждат безстрашни, но никак, ама никак не им се получавало. Гигантското страшилище се изправило с цялата си мощ и разполовило небето над тях с мощния си рев и огнената стихия, които избълвал от гърлото си: 

– Грррррррр! 

В този момент на напрежение обаче, за тяхна още по-голяма изненада, гущерът със златни люспи проговорил с човешки глас, а от тътена на думите му се разтреперала цялата земя:

– Кои сте вие, че посмяхте да дойдете на моя територия? Знаете ли кой съм аз? Аз съм Златен Дракон! Никой няма право да припарва тук! Никой! – със светкавична бързина стегнал обръч с опашката си и така те се озовали в капан, обградени от всички страни.

– Аз пък съм Тотко, най-смелото дете на нашата улица ̶ провикнало се хлапето, с присвити очи и скръстени пред гърдите ръце, за да покаже колко е храбър. – Тук съм, за да те победя! Изпраща ме старата вещица Фрида, с която сме в конфликт и всеки един, който ми попречи да я победя, ще бъде мой враг!

– Никой не може да ме победи в битка – аз съм безсмъртен! Грррррррр! – някога той наистина бил непобедим и никой, и по никакъв начин не можел да го сломи.

– Щом си непобедим, защо си завързан тук, защо си принуден да служиш на Черната баба? – полюбопитствало момчето.

– Преди няколко години, не помня точно колко, защото загубих представа за времето, се появи Фрида. С измамата на коварната си магия, ме окова в тази златна верига и така загубих своята мощ, защото вече не съм свободен както преди.

– Но как е успяла да те подлъже?

– Престори се на мой поклонник, носещ дарове за града ми, и така се доближи до мен достатъчно, за да осъществи пъкления си замисъл.

– Не е трябвало да вземаш нищо от тази жена, не знаеш ли, че от непознати нищо не се взема?

Златен Дракон се усмихна на тази забележка:

– Зная, как да не зная, но тези дарове не са за мен, те са за моя народ. Много хора идват и оставят част от своето, за да помогнат на онези, които имат по-малко от тях. Така се грижим един за друг – думите му вече не звучали агресивно.

– Мама ме научи да правя същото, когато дрехите ми омалеят, ги изпращам на деца, които нямат възможност да си закупят нови. Напълно те разбирам, защо си и ѝ повярвал – на момчето му дожаляло за него.

– Даа, ти явно си умно дете – въздъхнал тежко Златен Дракон и облак дим излязъл от лявата му ноздра, след което продължил историята си.- Знаеш ли, не съм окован в каква да е верига – тя е много специална. Фрида я е поръчала на най-изкусния ковач на планетата. Дълго го е търсила, докато най-накрая открила къде живее. Прелетяла над гъстата и почти непроходима за обикновен човек гора Боротица, която обгражда най-високия връх Дъбище. Малко по-надолу, на една тучна поляна, се намира една порутена стара хижа. В нея намерила сприхавия отшелник, ковачът Форгерон, който от години се криел там, само и само да не среща хора. Криел се от любопитството им и от вечните им капризи. Трудно склонил да изпълни желанието ѝ, но тя и него обсипала с щедри дарове. Три недели изработвал веригата, а докато той удрял нагорещеното желязо с чука, вещицата баела зли заклинания и вплела в нея страшна магия, така че да може да удържи голямата ми сила.

– Това е ужасно, тя е постъпила много лошо с теб!

– Така е, а ти си решил да се изправиш не срещу когото трябва, момче, този враг е твърде могъщ за теб… Ха, та дори аз – този, който имаше силата да премества планини, да пресушава реки, да контролира силата и посоката на вятъра, съм в плен вече твърде дълго и не мога да се освободя. А ти – толкова малък и с това малко куче, си въобразяваш, че ще се справите?! Твърде лекомислено гледаш на живота, момче! Откажи се навреме и се върни там, откъдето си дошъл, преди да е станало твърде късно…

Тотко никак не обичал да го наричат „момче“, нито пък да му казват, че не може да се справя с препятствията пред него. Беше стигнал дотук и нямаше да спре до победата.

– Златен Дракон, няма да се откажа, аз трябва да довърша започнатото, няма да предам семейството си!

– Е, поне се опитах да те предупредя. Съжалявам, че ще трябва да те изпепеля, дете. Ако питаш мен, бих те пощадил, не обичам да бъда агресивен, но вече нищо не зависи от мен, аз съм роб на вещицата Фрида. Сега е моментът да се предадеш. Помисли си добре, заслужава ли си да загинеш тук?

– Да се предам?! Никога!