Тотко и трите изпитания – Глава 6

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ДЪРЖИ КЛЮЧА ЗА ОКОВИТЕ

Изведнъж някой дръпнал тежката верига и Златен Дракон се подчинил по начина, по който кучето Бърк се подчинява на таткото на Тотко, когато е направило някоя беля. Пред тях се изправила застрашителната фигура на висок мъж. Стойката му издавала власт и могъщество. Цветът на лицето му се сливал с цвета на косите му. Тотко видял, кой държи другия край на синджира от злато. Мистериозният мъж се наклонил към тях, за да ги огледа по-отблизо. Проницателният му поглед буквално ги разтреперал. За първи път се усъмнили в себе си, въпреки силното им желание за победа. Да, наистина изпитали страх, но били убедени, че ще се справят и с това предизвикателство. Противникът им стоял с каменно изражение на лицето, а странните му очи продължавали да ги изучават.

– ТИХО! – заповядал страшният мъж, а плътният му глас звучал тъй строго, че Тотко и Бърки неусетно застанали мирно, редом до дракона. – Какви са тези раздумки тука? Аз съм магьосникът Фазилисис и охранявам Златен Дракон – съобщил той, без да отпуска нито за миг веригата, която стискал зад гърба си в здравите си ръце. – Щом веднъж си се озовал тук, никога няма да можеш да се върнеш обратно. Никога!

Фазилисис беше избрал да живее в Изпепелената земя – тя идеално пасваше на жестоката му душа. Беше си наумил да кандидатства за върховен Маг и да управлява тъмния свят на вещерите, като по този начин щеше да се превърне в най-могъщия магьосник за всички времена! Сега повече от всичко желаеше да докаже своите умения и да спечели доверието на Тайното общество. Трябваше му всеки един от техните гласове, за да постигне победа. Беше готов на абсолютно всичко, дори и на най-лошото. Сърцето му беше изпълнено с ненавист и желание за господство.

Тотко се среща със собственика на Златен дракон

Той продължил да говори с още по-категоричен и зловещ тон:

– Черната Фрида те изпрати при мен за твоя първи подвиг! Ще ти задам трудна гатанка, момче, и ако отговориш правилно, в замяна ще получиш една златна люспа от тялото на Златен Дракон. С нея ще докажеш пред старата вещица, че си бил тук и че си се справил успешно с поставената задача. В противен случай, ще нахраня с теб и с твоето куче този ненаситен звяр и ще забравя, че дори съм ви виждал.

– Няма да позволя да ми сторите подобно нещо, не заради физическата болка, която ще ми причините, а за да запазя достойнството си – изсумтял и гордо повдигнал глава Златен Дракон, след като грубо прекъснал Фазилисис – Няма да ви бъде никак лесно да се справите с мен!

Пазачът не обърнал никакво внимание на думите му, все пак той държал ключа за веригите и очевидно той определял правилата.

Само при споменаването на името на Фрида, Тотко изпитал гняв, който толкова го завладял, че едва подтиснал вика си. Вместо да изкрещи обаче, той казал с най-спокойния си глас:

– Добре, магьоснико, приемам условието ти. Но и аз имам едно към теб.

– Нека да чуя какво и ще си помисля дали да приема.

– То е по-скоро желание, отколкото условие. Даже не е желание, а е молба. Много бих искал, ако се справя със загадката, да освободиш Златен Дракон. Ако победя, искам той да бъде свободен!

– Хм, не си ли малко нахален да искаш подобно нещо в ситуацията, в която се намираш – очите на Фазилисис присветнали от желание да му натрие носа, знаейки че Тотко няма шанс срещу него и приел хвърлената ръкавица. – Ще се съглася с тази твоя безумна прищявка, хлапе, само защото съм убеден, че ти оттук жив няма да си тръгнеш! Давам ти мъжката си дума, че ако познаеш отговора, което както казах вече е напълно немислимо, аз ще освободя затворника!

От неочаквания обрат в разговора с магьосника, Тотко се притеснил още повече. Фазилисис изглеждал непобедим. Но вече нямало връщане назад, казана дума – хвърлен камък. В същия момент Златен Дракон, напълно невярващ в успеха на детето, впил острите си нокти надълбоко в сухата и студена земя и зачакал развитието на ситуацията.

– Да не губим повече време в излишни приказки. Тотко, ясно ли ти е всичко, което си казахме? попитал почти безгласно страховитият мъж.

– Ясно е – тихо отвърнал Тотко и напрегнал цялото си същество, за да не изпусне и една думичка от гатанката.

Глава 7

Отговорът – Път към успеха или провала на Тотко и Бърки?

Повторил думичките няколко пъти наум, после продължил да ги изброява шепнешком, за да се увери, че е запомнил всичко. Замислил се сериозно. Настъпила пълна тишина и всички очаквали какво ще им отговори…

Автор: Тина Маркова

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало