Тотко и трите изпитания – Глава 7

ОТГОВОРЪТ – ПЪТ КЪМ УСПЕХА ИЛИ ПРОВАЛА НА ТОТКО И БЪРКИ?

– Като опашка на паун е, но не е.
Извито е като дъга, но и това не е.
Вятър прави, но и вятър не е.
Можеш ли да кажеш ти кое е?

Повторил думичките няколко пъти наум, после продължил да ги изброява шепнешком, за да се увери, че е запомнил всичко. Замислил се сериозно. Настъпила пълна тишина и всички очаквали какво ще им отговори. Какви ли не отговори му идвали, но имал право само на един-единствен опит и трябвало много да внимава. Фазилисис го гледал без да мигне. Златен Дракон затаил дъх и наблюдавал напрегнато ту господаря си, ту Тотко. Тишината не се отдръпвала, ситуацията ги изнервяла все по-осезаемо. Момчето продължавало упорито да мълчи и никой от присъстващите не помръдвал, едва дишали, в очакване на онова, което щял да им отговори.

Ами ако позная? Ще се раздели ли Златен Дракон с една от безценните си люспи? Ами ако не отгатна? Какво ще направи с тях пазачът? А ако наистина зная отговора? Не, по-вероятно ще се проваля…

По едно време Тотко започнал да крачи напред-назад, не преставайки да размишлява над загадката, от която зависел както неговия живот, така и живота на преданото му куче. Сърцето му биело учестено, дланите му се потяли и той ги триел в панталоните си непрекъснато, едва успявал да се концентрира. Никак не му било лесно и това личало от всяко негово движение. Ненадейно си спомнил за хвърчилото, което било подпряно зад вратата на стаята му. Но то лети с вятъра, а не създава вятър. Пот избила и по челото му, срещайки настоятелния поглед на мъжа, буквално заковал се в неговите очи.

Съсредоточил мисълта си върху първата част от гатанката. Върнал се в момент, в който с майка си и баща били на разходка в зоопарка. Сетил се за възхищението, което изпитал от първата си среща с великолепната птица – пъстроцветен паун. Когато разперил нагоре и встрани опашката си, Тотко буквално ахнал пред внушителната му красота. Обяснили му, че перчейки се, пернатият красавец защитава дома и семейството си и така демонстрира превъзходството си пред другите мъжки птици. Впечатлението се загнездило завинаги в съзнанието му.

Споменът за това поведение му напомнил също и за неговата леля. След едно нейно завръщане от пътешествие до далечна екзотична страна, донесла изключително рядък и тайнствен, много скъпоценен предмет. С него тя по подобен начин си придавала важност и се перчела пред приятелките си. И точно заради тази асоциация, която го върнала в миналото му и го приближила към верния отговор, Тотко подскочил, зарадван от хрумването си. Бил сигурен, че е намерил ключа за разкриването на загадката.

Навел се и прегърнал силно кучето си. Прошепнал в ухото му отговора. Бърк мигновено разбрал – победата им била в кърпа вързана!

Тотко гушка кучето си със сабя вдигната във въздуха

Момчето погледнало към Златен Дракон и Фазилисис, и без никакво колебание им казал:

– Това е ветрилото! Правилният отговор е ветрилото! То се разгръща като опашка на паун, прави вятър и е извито като дъгата.

Глава 8

1:0 за Тотко и Бърки

Златен Дракон изсумтял, завъртял туловището си няколко пъти в кръг, невъздържано изпуснал кълбета гъст дим от широките си ноздри, люспите по гърба му видимо настръхнали…

Автор: Тина Маркова

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало