Златен Дракон изсумтял, завъртял туловището си няколко пъти в кръг, невъздържано изпуснал кълбета гъст дим от широките си ноздри, люспите по гърба му видимо настръхнали. Бил много напрегнат и имало защо – та досега нито един дракон не бил позволявал да изпадне в подобна засрамваща ситуация. Това за него и себеподобните му бил най-големия позор. Той все още не вярвал, че ще бъде освободен. Магьосникът не останал никак, ама никак доволен. Щом чул, че Тотко дава верния отговор, се намръщил толкова много, че лицето му посивяло и се изкривило до неузнаваемост. Гневът му предизвикал страховита буря, небето се смрачило до черно, а огнени топки се затъркаляли високо над главите им и предизвикали ураганен вятър. Тотко и Бърки се вкопчили един в друг от страх да не ги отнесе мощта на стихията… 

Малкият герой разтълкувал правилно въпроса и така не само успял да спаси себе си и кучето си, но и върнал свободата на прикования дракон, след многогодишното подчинение пред Фрида и му дал възможност да извоюва изгубеното уважение пред хората, които му вярвали и го почитали като бог. Така Тотко излязъл победител от сложната задача, но всъщност не бил сам. Победителите били трима – едно дете, едно куче и един дракон. 

– Благодаря ти, малък приятелю! Позволи ми да те наричам свой приятел. Не вярвах в теб, но ти доказа, че наистина си силен и много смел! Никога няма да забравя днешния ден и какво направи за мен. Моля те да ми простиш, не трябваше да те съдя прибързано…

– За мен беше важно да ти помогна. Видях, че ти не си лош, макар да изглеждаш страшен – моите родители са ме научили, че не трябва да съдим никого по външния вид. Да кажем, че сега сме квит, но по-важното е как ще се завърнем у дома…

В този момент, изневиделица се озовали в онази загадъчна буря, която отново ги вдигнала в небето, завъртяла ги и от много високо ги запокитила обратно в двора, от който започнало всичко. Там побеснялата вещица крещяла невъздържано и превъзбудено, тъпчела тревата с кривите си крака и плюела с отровните си слюнки напосоки. Щом ги видяла, преустановила странния си ритуал, завъртяла очите си към тях, вгледала се продължително в прашната троица и с изкривена от злоба физиономия изсъскала с неприкрит яд: 

– Добре, малък Тотко, успя да ми докажеш, че си се справил с изпитанието. Изненада ме с решението си да освободиш Златен Дракон, за което ще си платиш солено. Той ще може да се върне при своя народ с падането на тъмнината на нощта и да го закриля отново навеки. Но не забравяй, че с теб едва сега започваме и те очакват още две задачи, с които съм сигурна, че няма да можеш да се справиш. Скоро ще се видим, и то когато най-малко ме очакваш – изкискала се шумно и пискливо, издърпала златната люспа от ръката на момчето и се изгубила заедно с крясъка си, някъде високо над покрива на къщата.