Тотко и трите изпитания – Глава 9

ТОТКО ПОРАСТВА С ОЩЕ ЕДНА ГОДИНА

По улицата вече се задавали първите гости, поканени на тържеството. Тотко погледнал с несигурност към Златен Дракон, чудейки се къде ли може да го скрие. Та той е толкова голям, невъзможно е да не бъде видян!

Усещайки мислите на своя приятел, Бърки започнал чевръсто да копае с двете си лапи в рохкавата земя. Сторила му се добра идеята да зарови дракона, така както заравя остатъците от храната си, за да бъде сигурен, че никой няма да ги намери. Тотко се разсмял искрено, разбирайки намеренията му. Бил благодарен на желанието му да помогне, но нямало никакво време за губене – гостите били почти пред входната врата. Не му оставало нищо друго, освен да заведе по най-бързия начин Златен Дракон в стаята си, където да дочака идването на нощта.

Все още зашеметен и много развълнуван след всичко, което му се било случило в този ден, Тотко посрещнал приятелите си с усмивка и се забавлявал заедно с тях, играейки на криеница, на гоненица и безброй още игри. Яли от огромната торта, която майка му приготвила специално за празника. С тяхна помощ разопаковал и камарата от подаръци, които били повече от свидетелство за обичта на децата към него. Безгрижният им и щастлив смях огласял спокойната улица чак до тъмно…

След като и последният гост си заминал, а луната се изкачила най-отгоре на небето, Тотко и Бърки се прибрали в стаята си. Там едва се побирал огромният дракон. Пазел тишина по време на празненството, за да не изплаши нищо неподозиращите за неговото съществуване деца.

– Тези няколко часа ми се сториха безкрайни. Нито можех да се завъртя, нито да дишам… Вие, децата, имате твърде много енергия. Докато ви чаках, ми изтръпнаха крилата, а както знаете, ме чака дълъг път. Хайде да се махаме от тази стая! Мисля, че ти счупих една играчка, съжалявам.

– Няма нищо, не се тревожи, ще се опитам да я поправя. Благодаря ти за търпението. Хайде, опитай да се измъкнеш през прозореца, но много тихо, моля. Нашите вече спят и не трябва да тропаме в коридора.

– Сега пък не трябва и да тропам! Но разбирам – за никого няма да е добре, ако ме видят в тази къща. Хубавото е, че днес нищо не съм ял, мисля, че ще успея да се шмугна през рамката на прозореца.

Златен Дракон глътнал корема си и без да диша, успял да се провре навън, преземил се безшумно на зелената морава в двора и изчакал Тотко и Бърки да излязат. Слава богу, навън нямало никого, всички в къщата спели, улицата била тиха и пуста, а зад прозорците на съседите било тъмно отдавна. Единствено щурците присъствали със своя постоянен, успокояващ звук. Нощната песен в градината.

– Надявам се да успея да ти се реванширам за причиненото неудобство с това изумително вкусно парче от тортата за моя празник.

– Не тортата, а ти си изумително добро дете и мислиш за всичко! Благодаря ти, радвам се, че имах възможността да те срещна и опозная. Знаеш ли, дори ще ми липсвате с твоя дребен приятел.

Сбогували се дълго, обещали си да се видят отново. Момчето пожелало лек полет на Златен Дракон. Заедно преживели безброй емоции в рамките само на един ден. Тотко имал усещането, че се познават не от часове, а от векове. Заради това раздялата им станала много по-трудна, отколкото очаквали. И преди да видят, че очите на Златен Дракон се пълнят със сълзи, той се обърнал и размахал тежките си крила. Повече не погледнал назад.
Двамата приятели се прибрали у дома унили. Тотко завел Бърки в кухнята, извадил една кутия от любимите им бисквити и затоплил малко прясно мляко. Днес бил един от малкото дни, в които му било позволено да реши кога да заспи. Загледани през прозореца, наблюдавали как митичното същество се смалявало все повече и повече, докато не се изгубило напълно в тъмното.

Тотко и кучето му вечерят на маса

Дошло време за сън. Доволен, че успял да стори добрина и да спечели още един приятел, Тотко заспал дълбоко и с усмивка на лице. Цяла нощ сънувал още по-необикновени истории с вещици и дракони, а Бърки леко похърквал, свит на кълбо в краката му. Вероятно той също сънувал своите приключения…

Това не е краят на историята...

Вие достигнахте края на първата история за Тотко и кучето му Бърки. Хареса ли ви? Знаете ли, че физическата книжка съдържа в себе си и няколко забавни игри? В самия край, авторът ви подарява и специален речник с думи и изрази за любопитковци, които подпомагат развитието на речника и цялостното усвояване на историята.

“Тотко и трите изпитания – изпитание 1” е първата детска книжка от трилогията за Тотко. Препоръчваме ви непременно да се сдобиете с физическата книжка от издателство “Библиотека България” или направо от автора Тина Маркова.

"Тотко и трите изпитания. Изпитание второ" е вече тук!

Корицата на втората детска книжка за Тотко

Знаете ли, че втората част от историята за Тотко е вече тук? Не пропускайте да разберете как продължава второто изпитание на Тотко и дали ще успее да победи Фрида.

Втората детска книжка “Тотко и трите изпитания. Изпитание второ” на вдъхновяващата Тина Маркова е дори още по-прекрасна от първата, а вълшебните илюстрации на Райчо Маринов направо карат героите да затанцуват около вас!

Автор: Тина Маркова

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Още приказки