Тотко и трите изпитания – Глава 3

ПЪКЛЕНИЯТ ПЛАН НА ЕДНА 150 ГОДИШНА СТАРИЦА

Напрежението в двора растяло. Фрида стояла все така безмълвна пред тях, облечена в любимата си гарвановочерна рокля със златни кантове, които блестели, отразявайки яркото слънце. Захабената ѝ, островърха шапка била наклонена към лицето ѝ и под нея едва се забелязвали тъмните и́ присвити очи. Нейната съкровена мечта и най-голямо желание било да притежава къщата на семейството на Тотко. Била готова да я има на всяка цена. Но малкото момче все още не знаело за този ѝ план.

Тази неприятна особа, с вирната решително напред брадичка и кръвожаден поглед, впит в очите на Тотко, най-накрая проговорила. Гласът ѝ, плътен и дрезгав, прозвучал непоколебимо и настъпателно:

–  Аз съм Фрида, някои ме знаят и като Черната баба, но това сега не е от значение. Важното е, че най-накрая реших да си намеря истински дом и единствената пречка да го имам, сте ти и твоето куче.

Пристъпвайки нервно от крак на крак, той едва сдържал многобройните напиращи емоции в себе си. Гневно било и кучето му.

– Слушай внимателно какво имам да ти казвам, момче, ще ти поставя много трудна задача. Дойде време да защитиш къщата си, решила съм да ти я отнема, както и това грозно куче, което търчи след теб непрекъснато.

Студени тръпки полазили по гърба му, очаквайки да се случи най-лошото. Опитал се да запази хладнокръвие. Усетила изключителната си власт над ситуацията, Фрида със задоволство продължила да разкрива намеренията си:

– Ето защо, ти ще трябва да докажеш силите си пред мен. Искам от теб да преминеш през три различни и опасни изпитания. Ако се провалиш дори само в едно от тях, аз ще взема дома ти, ще изгоня теб и семейството ти оттук, а кучето Бърк ще превърна в грозна черна котка и така ще те разделя с него. Завинаги! Всяка уважаваща себе си вещица трябва да има поне една черна котка за късмет и аз ще си осигуря такава!

– Но защо точно днес и защо точно нашата къща? – недоумявало малкото момче, което се било приготвило да празнува, а се оказало, че е изпаднало в беда.

– Защото днес е денят, в който аз навършвам сто и петдесет години! Не само ти имаш празник. Този ден е мой и аз ще ти отнема и къщата, и празника! – изхилила се злостно старицата. – Всичките ми приятелки успяха да подсигурят старините си, време е и аз да направя същото и да се отсрамя пред тях, но най-вече пред себе си – самодоволно потъркала кльощавите си ръце, между които се чул звук като от шкурене на дърво.

Тотко тайно четеше детските книги на майка му, които тя и досега криеше от него в затворени кутии на тавана, тъй като считаше, че са твърде страшни за неговата възраст. Оттам запомни, че вещиците често крадат с измама домовете на малките хлапета. Те били мързеливи същества и за тях било много по-лесно и удобно просто да си изберат някоя вече готова и устроена за живеене къща. Първо се настанявали на покрива. След като се уверяли в здравината му и отличната гледка, която се разкривала от върха му, те насилствено превземали и всичко останало. По този начин много дечица оставали бездомни и били принудени да напуснат градчето с родителите си. За тях никой повече не чувал…

Кучето Бърк излаяло силно, проумявайки заплахата, без да разбира точните думи на магьосницата. Бързо се шмугнало зад краката на стопанина си. Въпреки, че момчето нямало зад кого да се скрие, някой трябвало да направи нещо, каквото и да е, за да защити разтрепераното куче, нищо неподозиращите му родители и техния свиден дом. И този някой явно бил той!

В същия момент се сетил за своя дървен меч, който подпрял на излизане под навеса на лятната кухня. Там бил и щитът. С един скок се озовал до тях. Грабнал ги и сякаш никога не се е отдалечавал от Фрида, с все сила забил меча в зелената морава, точно пред погледа ѝ. Вече въоръжен, той се почувствал силен и смел герой, макар на пръв поглед малко момче.

Тотко скача и замахва с меча към Фрида

Повдигнал се на пръсти, изпъчил гърди срещу нея и с гръмкост в гласа извикал:

– Празникът си е мой, къщата също, а кучето е най-добрият ми приятел! Каквото и да си намислила, няма да успееш да го осъществиш! – учудил се на смелостта си, но продължил още по-уверено. – Няма да ти е лесно да вземеш нещо, което не ти принадлежи! Ще преодолея всякакви трудности, но празника, къщата и кучето ще си останат само мои, както е било и досега! – той много се ядосал, но не му оставало друго, освен да се подчини, за да се опита да предотврати осъществяването на коварния и́ план.

Смаяна от чутото и видяното, но силно раздразнена, вещицата продължила да нарежда със стържещ глас:

– Ще видим, ще видим – подсмихвала се. – Такова предизвикателство съм ти намислила, че да ти кажа право, се съмнявам, че ще го преминеш успешно и ще се видим отново.

– Ще видиш, ще видиш – още по-разпалено продължило детето. – Когато ме видиш отново, ще съм победител. Не бързай да се радваш и да тържествуваш. Днес ще празнувам само аз!

– Стига сме приказвали, време е да се позабавлявам – привела се още по-напред, почти до самото лице на Тотко и продължила бавно и отчетливо да говори. – Първата ти среща ще бъде в една далечна страна с едно огромно същество, което хората почитат и уважават от векове. Досега то ги закриляше, но аз промених всичко – просто им го откраднах и го заключих далеч от тях. Фасулска работа, така да се каже. Сега то служи само и единствено на мен, а ти ще трябва да го победиш в двубой, на който те изпращам. В случай, че не успееш, ще те превърна в купчина от пепел, ще отнема малката ти спретната къщичка и това четирикрако недоразумение на природата, което скоро след това ще може само да мяука, но не и да лае!

Щом изрекла това, кискайки се пронизително с беззъбата си уста, тя рязко се навела над двамата приятели. Без да чака отговор, разперила широко ръцете си, скривайки цялото слънце зад себе си. Преди героите да осъзнаят какво се случва, с лек замах на метлата си ги запратила високо над земята и те тутакси полетели към обещаното от нея премеждие. Зад малкото момче и неговото вярно куче останали само ехото от оглушителния смях на вещицата и огромен сив облак от прах…

Тотко и кучето му пропадат
Глава 4

„Никога не забравяй, че страхът се страхува от смелостта!“

Стихията ги отлепила от земята с голяма мощ, завъртяла ги в кръг – чехлите на момчето се изхлузили от крачетата му, изпуснал меча от ръката си, накрая изтървал и своя щит. Силно стискал очите си, уплашен от зловещите звуци на вятъра, който фучал с бясна сила…

Автор: Тина Маркова

Ще се радваме да споделите:

Какво мислите за тази приказка?

0 Comments

Submit a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Още приказки

Жена с бяла рокля тича през поле по залез

Що е щастие

Три момчета овчарчета, другарчета, често изкарваха стадата си далеко от село към гората. На това място имаше едно батлясало